Фантазия за мъничко добро

Фантазия за мъничко добро

Насред стая тъмна аз лежа,
лежа си аз и дишам учестено.
И мисля си,ах,мисля си на глас
за съществуването тъй...опорочено.
И в тихи думи,малко безнадеждни,
полагам аз усилия последни.
А за какво ли,ах,за какво?
Все още съм в процес на търсене...,
аз търся отговора на въпроса:
"Какво е туй да си човек
в съвременното наше общество?"
Въртя се,съзнанието си аз
до крайност ангажирам,
ала,уви,само позорни,
позорни примери за
човека в обществото
аз откривам.
И тъй остава ми едно..
лежа,
лежа умислена и фантазирам.
А за какво фантазиите са,ли,
защо последното останало са те,
единственият лъч в душата моя-
на обществото днешно
едно объркано дете.
А фантазиите..те..
те рожби са на моята мечта,
мечта за свят различен,
изпълнен с радост,с красота.
Те са мечтана хармония,
хармония надлъж и нашир,
спокойствие в човешката душа,
парче наслада и душевен мир.
И в края моите фантазии
*са усмивка,
усмивката на днешния човек,
с душа непълна с пошлост,
неопетнена от на злото
позорния и грозен ек.
И тъй лежа,
лежа сама и фантазирам,
с глава,бушуваща в'въпроси,
и питам се,но май
все още не разбирам...
Но знам едно,
дори да срещам всеки ден
огромно зло,
аз просто смело ще го срещам,
с борба и храброст,
с фантазия за мъничко добро.

*са за усмивка

27.02.2009г.