Билет за кино
Сред купа вехтории,
някъде в старата ми
тетрадка по математика,
или,знам ли, май изпадна
от записките по граматика,
намерих малка част
от миналото свое..
нещо,що все още
предизвиква тръпка, то е.
Един билет за кино бе това,
навяващ бурни спомени за младостта.
Докоснах го и сякаш порази ме гръм,
в главата си дочух особен звън..
И сякаш беше вчера,
пред мен разкри се
старата картина..
Вървеше групичката ни
сред души стотина.
Помня го,сякаш бе вчера-
театъра,а после въртележката,
разходка из музея на
находките от изминала ера..
О,ярък спомен е останал от тогава-
закачките,шегите,
несдържана младежка врява.
Тогава беше ярък,слънчев ден,
в живота мой бе миг благословен.
Спомням си го ясно -
изпитите вече бяха минали,
горещите емоции и вълнения от тях-
забравени и поотминали.
И беше време за мотаене -
за радост и за сладост,
не за мъка и роптаене.
След слънчевия,светъл ден,
време бе за филм необикновен.
Сюжета смътно спомням си,
не мога туй да скрия,
спомням си само,
че не бе скучна помия.
Беше..той беше..за мечтатели,
за нови тръпки,сила за борба,
победа на ума,доброто,
за духове силни и млади откриватели.
И тогава всеки от нас просто..
замълча,обзе го силата на младостта.
И всеки свои планове започна да крои,
за пътешествия,постижения,
врагове,приятели добри.
Накрая филмът просто..свърши,
и всички разделихме
се с неясни приказки
и никой мисълта си не довърши.
И сякаш туй бе края..
и ето,ето,че безкрайност няма рая.
Така бе,всеки пътя си пое,
мечтата всеки на ръце си взе.
И тръгна всеки нея да осъществи,
обзет в мечти за радост и щастливи дни.
И някак неусетно си отиде младостта,
и няма я веч волността,безгрижността,
нерядко някъде граничеща със лудостта.
И тъй сега стоя,
подреждайки таванската си стая,
и думи аз не мога да намеря,
откъде-не зная.
И в сладки спомени
за младост,волност и латино,
трепереща стоя и в тихи,нежни сълзи
аз стискам стария билет за кино...
15.03.2009г.
Сред купа вехтории,
някъде в старата ми
тетрадка по математика,
или,знам ли, май изпадна
от записките по граматика,
намерих малка част
от миналото свое..
нещо,що все още
предизвиква тръпка, то е.
Един билет за кино бе това,
навяващ бурни спомени за младостта.
Докоснах го и сякаш порази ме гръм,
в главата си дочух особен звън..
И сякаш беше вчера,
пред мен разкри се
старата картина..
Вървеше групичката ни
сред души стотина.
Помня го,сякаш бе вчера-
театъра,а после въртележката,
разходка из музея на
находките от изминала ера..
О,ярък спомен е останал от тогава-
закачките,шегите,
несдържана младежка врява.
Тогава беше ярък,слънчев ден,
в живота мой бе миг благословен.
Спомням си го ясно -
изпитите вече бяха минали,
горещите емоции и вълнения от тях-
забравени и поотминали.
И беше време за мотаене -
за радост и за сладост,
не за мъка и роптаене.
След слънчевия,светъл ден,
време бе за филм необикновен.
Сюжета смътно спомням си,
не мога туй да скрия,
спомням си само,
че не бе скучна помия.
Беше..той беше..за мечтатели,
за нови тръпки,сила за борба,
победа на ума,доброто,
за духове силни и млади откриватели.
И тогава всеки от нас просто..
замълча,обзе го силата на младостта.
И всеки свои планове започна да крои,
за пътешествия,постижения,
врагове,приятели добри.
Накрая филмът просто..свърши,
и всички разделихме
се с неясни приказки
и никой мисълта си не довърши.
И сякаш туй бе края..
и ето,ето,че безкрайност няма рая.
Така бе,всеки пътя си пое,
мечтата всеки на ръце си взе.
И тръгна всеки нея да осъществи,
обзет в мечти за радост и щастливи дни.
И някак неусетно си отиде младостта,
и няма я веч волността,безгрижността,
нерядко някъде граничеща със лудостта.
И тъй сега стоя,
подреждайки таванската си стая,
и думи аз не мога да намеря,
откъде-не зная.
И в сладки спомени
за младост,волност и латино,
трепереща стоя и в тихи,нежни сълзи
аз стискам стария билет за кино...
15.03.2009г.
