четвъртък, 21 октомври 2010 г.

Когато птицата се учи да лети

Когато свободата ти отнеме някой,
ти ставаш като птица с' счупено крило,
ридание безмълвно се излива,
и сякаш чак от Ада идва то.
'А туй пък що?',ще се зачуди някой
и в миг ще почна аз речта-
Че свободата не е просто дума,
а,май-най-ценното в света.
И примерите в купища
излишни са сега,
разказвам в кратко
мъничка историйка,
що сладко да ти проясни ума.
История за утрото,
в което птичка пее,
там някъде,във близкия клонак
и слънцето лежерно грее,
забравило изчезналия мрак.
И някой там е
в стаята си малка,
седи на стол със крива облегалка,
чете поезия,мечтае,сътворява пак
а някъде във дъното на джоба му
спокойно смачкан е петак.
'Само петак?!',
ще ме прекъсне верния слушател
и в плен на прагматичен мрак,
ще се изсмее най-цинично,
и повече ще ме накара да разкажа
за тоз нехранимайко и глупак.
'Нехранимайко и глупак?',
ще му отвърна тихо
и с ведри думи и усмивка на уста,
аз рязко ще попаря дързостта му,
ще му посоча,че греши в това:
'Докато тук стоим,
заточени във делничната суета,
и ти умуваш
'Какво,за Бога,значи свобода?',
е някъде далече странния герой,
улисан пак във бурни мисли,
идеи силни и мечти безброй..
Да,точно-онзи-
нехранимайкото,голям глупак,
е някъде далеч от тривиалното
и стиснал във ръка петак,
безстрашно взрян във неизвестното,
купува си билет за влак.
И тук в очите на слушателя
безмълвно появява се сълза
и ясна мисъл просиява във ума му-
май веч разбрал е що е свобода..
И утре ако ти разхождаш се,
по улицата пуста из града
и чуеш тия звънки стихове,
'Когато свободата ти отнеме някой,
ти ставаш като птица с' счупено крило..'
о,знай,че,
развълнувано приветства някой свободата си-
в света най-светлото добро.


четвъртък, 9 септември 2010 г.


Kind of a friendship ode.


I hope you know when sky is dark
when stars sleep hidden in a lonely park
when world has fallen down for you..
oh,when that's not a bad dream,but it's true..
you know my little someone,
where you can find me..
and in a moment i'll run for you..
and be sure,wherever you are,i'll find you
i'll come in (the) dark,
and stay with you..
both hidden in the lonely park.
no lights,no brighter stories from the past,
just you and me together..
and that special silence..
that won't forever last...
cause when i see you smile i'll run again..
but when you need me,be sure,i'll be near,
i'll come to take your sadness
and your fear..
remember me,you know,
for you i'll make all special things i can,
i'll follow you wherever (you) wanna go..



петък, 9 юли 2010 г.

Моето малко парченце душа
Спомням си моето тихо местенце..
И сякаш някъде далеч,
обвито в мъгла,
пред мен го плавно рисува ума.
И всичко е същото..
Пропито с история,
мирише на мухъл,
но носи душа,
и мрак се преплита
във него с' смеха..
И пази историите
на малките хора
с големи мечти,
със празни джобове,
но с пълни души.
И в душевната зима,
настанала вред,
струи топлина там,
отеква сонет..
И нежна мелодия
тихо в нощта,
звъни там китара,
твори красота..
Красиво е.
Но аз съм далеч,
изчезва отново споменът мой,
наситен и с плач,
и с усмивки безброй..
И ето ме тук.
Отронвам отново малка сълза
защото знам,че далеч е,
моето място,
далеч върху купа
със вехти неща.

9.07.2010г.
*посветено на моето малко,
специално,мизерно местенце,
което ме прави щастлива.

събота, 9 януари 2010 г.

Ода за графитеното човече


Звън след звън,
причина нямам
да изляза навън.
Прекалено сиво има в моята душа,
уморен съм твърде да вярвам в красота.
Времето отдавна ме притиска
и бляна мой за слънчев лъч
разкъсва и потиска.
Тук съм,а няма ме вече,
за сладък смях са
спомените мои далече.
И чувам пак:
'Върви,върви,върви,
на малките неща
не се поддавай ти.
Блянове,приятни планове
и сладостни мечти-
о,заблудени,аз искам резултати,
а не на мисълта ти илюзорни красоти!'
А аз съм там,
стоя и гледам ужасено.
И някак тъмно е и тъжно е
в сърцето мъничко,самотно и смутено.
И виждам се - ужасно съм далече.
Отдавна изтрил от паметта си
светлото начало,
аз съм ужасно,мрачно и безжизнено,
едно безлично,графитено човече..
Но изведнъж..ми става топло,
проблясва някъде сияйна светлина,
а аз съм вече нещо ново и пробудено
и чувствам се красиво някакси,
отново вярвам в песента!

09.01.2010г.

Посветено на красивите и силни неща,
които умеят да връщат усмивката..