Илюзия за изящество


И нежни звуци аз отново чувам,
но не искам аз да знам,
отде нашепват ми,не искам да умувам.
И тайно в себе си разбирам истина една,
красива истина,рисувана от песента..
Не искам да съм скитник
из реалността,
избирам да остана тук,
обичам нежността,наслада чувствам тук,
на прага съм на вечността..
И чувствам тайна сила,нещо,
каращо ме да мълча,
една мелодия,симфония за красота..
И нещо идеално има в нея-
няма грешни тонове,
ни жалки недоразумения
и сякаш нея свирят ангели
с неземни,майсторски умения..
И нежно аз очи затварям,
на фантазията
прекрасна своя проговарям.
И посягам аз към нея,
усилия полагам да я задържа
и ето,веч я няма,
пада,изпарява се като дъжда.
И в горчива мъка отварям аз очи,
събуждам се от нея,
ах,страшно е,ужасно ми горчи.
Оглеждам се наоколо
и мигом осъзнавам аз това -
били са само сън
мелодията нежна,
изяществото,вечността,
а аз съм тук,
ах,страшно е,но тук съм,
обратно във реалността..

27.05.2009г.

Ода за калния


Казвам ти,това е история славна,
никой не ще я накара да стане забравна..
И сигурно сега прехвърляш
някой бляскав крал,кралица със
неземна красота
и разни бляскави предмети
разхождат ти се из ума.
Но,не,този път май не позна,
не е туй приказка,
що смайва тук наивната тълпа,
а ода за негодника-пияница,
потънал някъде дълбоко във калта.
Почуда,смях,наивни чувства
в миг един изпитваш,
за мъничко подробности
около мен се ти допитваш..
И тук започвам,
и няма страх,
и няма колебание..
начало слагам аз на одата,
на тая за човешкото страдание..
Безимен пияница,негодник един,
героя е в случая-нито крал
или вълшебен лампен джин..
Едно нищожество,
срам бил за изтупаното,
снобско множество..
Разбираш ли,един негодник,
който само дреха на гърба си имал,
и всеки се срамувал да му стане сродник..
Защо?..ами,защото..
той имал дързостта да плюе обществото..
показвал не благоприличие,а сочел злото.
Да,тъй било,отлично ме разбра..
За него граница не съществувала,
крещял,осмивал,сочил
с всичка сила глупостта..
И всички подминавали го
с някакво презрение,
сякаш някакви цинизми той изреждал,
а не свободното човешко мнение..
Не..за тях значим му бил вида-
пиян негодник,скитащ надълбоко във калта..
Веднъж край него минал лъскав сноб,
на обществото смешно и изкуствено
един невзрачен,жалък роб..
И с подигравка дръзко изкрещял:
"Хей,недоразумение природно,
на чудовище,ти,същество подобно.
Върви ръси морални ценности
във кръчмата..
на твоята най-вярна сродница,
на дъба дъщеря му-бъчвата.
Недей на булеварда всявай смут,
не занимавай нас,висшите,
с абсурдния диспут.
Върви си,другаде търкаляй се в калта,
не занимавай с глупости заетата тълпа.
Ти май останал си съвсем
без лично уважение,
та продължаваш във калта нелепото сражение."
Кратко мълчание,а после дързък смях,
прозвънна мигом от устата на
нашия кален "монах"..
а после спокойни думи
от тая същата уста
зазвънтяха надалеч в огромната тълпа:
"Слушай,снобско псе,
аз избора направил съм си вече-
по-добре във калта,ала свободен,
а не безгласно жалко човече.
И мислиш ти,че аз съм мръсно,
бедно,нескопосано създание,
ала жестоко лъжеш се,
свободен още съм,
и всичко,що си мисля-казвам,
не знам дали ми го признаваш,
но не във теб наистина е тя,
УСМИВКАТА ОСТАВА МОЕ ПРИТЕЖАНИЕ!"

26.05.2009г.

Посветено на малките,бляскави сноби
(или иначе казано - на обществото малките,безгласни роби)