Илюзия за изящество


И нежни звуци аз отново чувам,
но не искам аз да знам,
отде нашепват ми,не искам да умувам.
И тайно в себе си разбирам истина една,
красива истина,рисувана от песента..
Не искам да съм скитник
из реалността,
избирам да остана тук,
обичам нежността,наслада чувствам тук,
на прага съм на вечността..
И чувствам тайна сила,нещо,
каращо ме да мълча,
една мелодия,симфония за красота..
И нещо идеално има в нея-
няма грешни тонове,
ни жалки недоразумения
и сякаш нея свирят ангели
с неземни,майсторски умения..
И нежно аз очи затварям,
на фантазията
прекрасна своя проговарям.
И посягам аз към нея,
усилия полагам да я задържа
и ето,веч я няма,
пада,изпарява се като дъжда.
И в горчива мъка отварям аз очи,
събуждам се от нея,
ах,страшно е,ужасно ми горчи.
Оглеждам се наоколо
и мигом осъзнавам аз това -
били са само сън
мелодията нежна,
изяществото,вечността,
а аз съм тук,
ах,страшно е,но тук съм,
обратно във реалността..

27.05.2009г.