Тихи крясъци

             В мухъл и сиво

Със вчера нарисувани очи,

наивно взирах се в света,

мечтаех за абсурдни хоризонти,

бленуващи една мечта.

Но черно-уродливи клони,

във пълната със кал гора

очите ми със яд издраха

и аз прогледнах във кръвта.

Днес в лепкав зной от студ треперя,

ослушвам се във тишина.

и спомени от странно вчера

отекват в моята глава.

Устата ми се пълни с пепел

и аз не мога  да крещя

за тази вчерашна химера,

която рухна във прахта.

           Вчера

Обеща - ще бъдем кръвни братя!

Когато светеха в очите ни слънца,

Когато борехме се с пясъчните дракони

и вярвахме,че ще спасим света.

Но вчера те видях на ъгъла

И ти дори..дори не ме позна,

И стъпките ти някак безразлично

Заглъхваха в студената земя.

Забрави,сякаш,звънкия си смях,

И нощите,обсипани с мечти,

И думите,които ми даряваше,

Преди зората да ни раздели.

В безжизнените ти ръце,

Май вече не тече кръвта,

Която преди време подари ми,

нашепвайки „една мечта“.

Но  аз все тъй ще скитам из просторите,

Ще търся  нашата мечта,

Която,гледайки звездите,

На миналото завеща.