The Fay

Don’t call me a saint,

Cause I ain’t one.

Don’t call me a fay,

Cause I ain’t one.

Lost in the fields of dismay,

Last night I drowned in the ground.

Don’t  look for my bright eyes to see

Cause you won’t find even a trace

Of the light that once you believed

was a miracle painted with grace.

I know,

Sometimes in the dark

You’ll lie down and shiver with pain

Lost in a chaos of memories,

Soaked  with  tears and rain.

But, remember ,that after the nightmares

Comes a daydream filled with a flame,

Which burns down the dark of the yesterdays,

and love is all that remains.

               Ежедневно

Сред истерично смешните картини

на това сиротно време

вървя едва,с глава тежаща –

мрак някъде във нея дреме.

Абсурдно захаросани лица

с пейзажи криви пак се сливат

и тъпкат побеснели пътя,

не знаят накъде отиват.

И съществува само Днес,

За Утре... никой не помисли.

Живеем в' време утопично,

удавено във плоски смисли.        

А..кървавите ми следи,…

тях никой,май,

не ще попие,

затъвам плавно във

калта

и скоро тя

ще ме затрие.