Моето малко парченце душа

Спомням си моето тихо местенце..

И сякаш някъде далеч,

обвито в мъгла,

пред мен го плавно рисува ума.

И всичко е същото..

Пропито с история,

мирише на мухъл,

но носи душа,

и мрак се преплита

във него с' смеха..

И пази историите

на малките хора

с големи мечти,

със празни джобове,

но с пълни души.

И в душевната зима,

настанала вред,

струи топлина там,

отеква сонет..

И нежна мелодия

тихо в нощта,

звъни там китара,

твори красота..

Красиво е.

Но аз съм далеч,

изчезва отново споменът мой,

наситен и с плач,

и с усмивки безброй..

И ето ме тук.

Отронвам отново малка сълза

защото знам,че далеч е,

моето място,

далеч върху купа

със вехти неща.

9.07.2010г.

*посветено на моето малко,

специално,мизерно местенце,

което ме прави щастлива.