Twinkle,twinkle little star..
Или едно малко напомняне,че всеки е специален


Поглед,пълен със презрение,
и ето тук,сега,
изпълва се душата с унижение.
Защото един е,явно,
тоя,който заслужава уважение,
И гледат те с поглед лукав,
и интонацията подсказва
тяхното дразнение..
Защо..защото днес не си звездата,
не си тоя,който пленява тълпата,
знам..днес май ти не си велик..
и аз не съм - ние просто зрители сме
на великия му звезден миг..
В душите ни няма завист,нито омраза,
няма ги тия грозни твари,
рожби на душевната проказа..
Ала странно е..и мъничко
досадно - не искаш да
си в обществото псе досадно.
Не,хиперболите са забравени,
а чувството е истински такова,
като че ли в душата има
капка силна отрова...
Защото сякаш погледите,
привидно любезни,
те изпиват
и чувстваш се ненужен,
личността ти полека
неусетно изтриват..
Не,ти не си Блестящия,
а просто малко човече,
изпълвано от малки щастия.*
Ала това не дава правото
на никое човешко множество
да те сочи като някакво нищожество.
Но,моля,запомни това,
дори някъде да мислят,
че си просто част от цялата тълпа,
ще има място,на което
винаги ще те ценят,
за тях ти винаги ще си най-ярката звезда..

*радости

21.04.09г.