Вчера

Обеща - ще бъдем кръвни братя!

Когато светеха в очите ни слънца,

Когато борехме се с пясъчните дракони

и вярвахме,че ще спасим света.

Но вчера те видях на ъгъла

И ти дори..дори не ме позна,

И стъпките ти някак безразлично

Заглъхваха в студената земя.

Забрави,сякаш,звънкия си смях,

И нощите,обсипани с мечти,

И думите,които ми даряваше,

Преди зората да ни раздели.

В безжизнените ти ръце,

Май вече не тече кръвта,

Която преди време подари ми,

нашепвайки „една мечта“.

Но  аз все тъй ще скитам из просторите,

Ще търся  нашата мечта,

Която,гледайки звездите,

На миналото завеща.