Доброта или "доброта"..


Не,стига,не мога повече да понеса,
достатъчно количество поех
от самота,духовна слабост,
безнравственост и суета..
Омръзна ми
и мразя мнимата си свобода,
свободна чувствам се,
но като птица със отрязани крила...
И чувствам тук,че може би ще спра..
аз нямам вече сила за благородни слова.
Разбра ли ме,аз казвам "Стига!",
не искам вече да съм просто.."добра".
Ах,как силно мразя тая дума-доброта,
ала не,не истинската,а таз фалшивата,
присъща на позорната тълпа..
Разбираш ли,днес думата "добро"
не носи святото значение,
а лицемерието на наш'то общество..
В нея вплътено* е грозното зло-
човека с лукаво сърце е,
но с опаковка лицемерно добро..
Ала не..
тук аз отказвам да участвам,
напускам "играта",
духовно пораствам.
И спирам вече да бъда "добра",
не съм вече част от тая тълпа.
И когато някои пада,
аз няма да нося лукавост
зад привидна красота.
И без всякаква излишна суета,
ръка безстрашно,
без да се замислям,ще подавам,
ще бъда истински добра.

*въплътено