На Странницата


Знаеш ли коя е,
мислил ли си някога
за нея и за туй,що
тая странница мечтае.
Или ти си от ония,
за които тя е просто
една незначителна
човешка стихия.
И ти ли тъй я подминаваш-
с усмивка мръсна на лице,
самодоволен,груб и злобен
и с злоба черна във сърце.
От тия ли си,
дето винаги я подиграват,
и видят ли лъчите в
нейните очи,
попиват ги веднага с мрак
душевен,
и мигом ги превръщат
във сълзи.
И как тъй ти,
без шанс да и дадеш,
крещеще дръзко във лицето Й,
без опит ни да разбереш.
Защо - това аз няма
да те питам,
загадка туй е,
що разплитам.
Знам,виждал съм те и преди,
но ти не беше сам,
а цяла пасмина
глупаци,
що караше я да крещи.
И тук се смееш и
отричаш -туй нещо е,
що най-обичаш.
"Кога крещяла е"-
ме питаш ти във мазен тон-
"тя никога не е
издала нито стон".
И тук аз вече не издържам,
към спокойствието отдавна аз
не се придържам.
Напират във главата ми
обиди разни,
що в отговор са на
постъпките ти мазни.
Не,тя наяве никога
не е крещяла,
в душата само
мъката си е кътала.
Това е,знай,
за нея мъчно наказание-
да отговаря на обидите ти
с гордост и мълчание.
Не,не стой в привиден шок,
на лицемерието изкуственият смог,
тъй просто си душата отвори
и думите ми прости разбери -
Когато странницата видиш ти,
не я упреквай,не давай й сълзи.
Забрави за миг своите приятели
"добри",
безмълвен ти не стой,
а мнението си изкрещи.
И тъй,без повече секунда
време,
отскубни се от позорното си
"племе".
Усмивката й нежна приеми,
и блясъка във нейните очи.
Поспри за малко ти до нея,
хвани ръката й,
обичай свободата й,
и брат бъди на уличната фея...
10.02.2009г.