Крепост от стомана

Крепост от стомана

"Мълчи,ти нямаш правото на мнение!",
викаше силно в яден разгар
оная озлобена,тъжна твар.
А после последва шамар,
а после друг..и тъй нататък,
ненужно е да ви разказвам
* туй в остатък ..
А случката развиваше се
в тъмен,мрачен град,
един студен и грозен ад..
А тия двамата наши герои
бяха пълни две противоположности,
едни объркани човешки сложности.
Единият беше пътник,скитач,
а другият - някакъв
кметски,измамен сметач.
А битият беше скитникът,
момчето с раницата на гърба,
що обичаше живот на ръба..
И тоз грозен спектакъл
развиваше се на площада
на града,
под сивото небе и под дъжда.
А предмет на спора,
що беше насъбрал маса хора,
беше..просто любопитен поглед,
на света извън града им
оглед.
Още ти не разбираш,нали-
разни крещежи,побой,там..
вали.
Добре,бързам аз да ти разкажа,
историята цяла аз да ти покажа.
Момчето-скитник,
що мрази мрака,нищетата,
решило тъй..да се разнообрази,
да погледне що е извън
на крепостта вратата.
И тъй..покатерил се на скришно
по желязната стена,
за да види как е там,
навън,в света..
И просто тъй,
като видял света,
решил той да разкаже на
нещастната тълпа.
И почнал,
разказал им за свободата,
за любовта, за красотата.
за синьото небе
за красивото детство
на всяко дете.
И чул го тоя,
злобния градски сметач,
и грозно смъмрил
момчето-скитач.
Ала защо,питаш ме ти,
ала защо всички тези беди..
Странно,нали - нима
обида е залсужил тоз,
що за свобода си бленува,
що иска просто щастие,
** живот,да го вълнува.
Не знам и аз,
ала тъй се гневеше
кметския сметач,
слушайки за бляна
на волния скитач.
И как така,
възкликваш ти,
за бляна негов
"сметка" той
ще му държи..
Ох,от мисълта за
грозната кавга,
забравих да ти кажа
за града.
Туй беше мръсно място,
тъмно и позорно и
в него демонското
смятано достойно.
Такова беше -
ни скитник,
ни никой дори,
говореше за свобода
и слънчеви лъчи.
Една студена крепост,
едно мръсно стоманно чудовище,
на волността и щастието
позорно гробище...

01.02.2009г.





* останалата част от случката
** вълнуващ живот