Английски чай

Английски чай

Там някъде в Лондон
издигаше се нейното
имение - едно велико
Бароково творение.
Имаше си всичко-
от огромна и
красива градина
до луксозна голяма
камина.
И напук на хорските
вярвания-богатството
носеше и само страдания..
Беше тя едно нещастно
същество от висшето
лондонско общество.
Задръж си от учудване
въздишките,
веднага аз започвам да
разплитам нишките..
От мъничка туй беше,
просто до свикнение,
да изказва
мълчаливо мнение.
Такава беше тя,
нежна,грациозна,
в красота витаеща,
винаги спокойна,
нероптаеща..
Тя беше дама,
значението на думата
изпълваше докрай,
малка и нещастна,
затворена във
илюзорен рай.
Лондон,пет следобед,
знаеш ли туй що означава-
време е за "чаена забава".
Отново всички lords and ladies,
натрюфени и грациозни,
фалшиви и
досадно претенциозни.
A тя стоеше далеч от тях
в прекрасната градина,
сама,унила и ранима..
Стоеше тя със часове,
стаила дъх,
заслушана във детските
пискливи гласове.
Мечтаеше си,макар и за миг
да е малка,скитаща,
дете на вятъра,
а не безлична част
от на благородието
театъра..
Бленуваше поне веднъж
да се изцапа във калта,
да скита безцелна
и мокра в нощта..
Ала не,тъй минаваха
дните,а тя беше просто
lady,на която
грубостта,калта,игрите
бяха чужди..
И тъй мина изгрева,
а после слънцето
за нея залезе,
но тя така и от
от имението не излезе.
И никога не почувства
вятъра в косите,
не чу безгрижната
песен на щурците.
И вече знай,когато
видиш някоя такава
lady,запомни и знай,
живота неин не е
сладка захар,
а по-горчив е от
английски чай...

31.01.2009г.