Мим или истински човек без грим
Стига,
казах стига!
Изтрий го,
изтрий проклетия
си грим..
Аз повече не искам,
не искам да те гледам-
един престорен и самотен мим.
Стоя сега и гледам
полуопразнения лист..
а после теб поглеждам,
а после своята душа и
осъзнавам,че..съм просто
песимист..
И търся я,
красивата надежда,
ала в главата ми
върти се мъчна мисъл,
която все до отчаяние ме свежда.
А после ти усмихваш се престорено,
поглеждаш ме със поглед
мазен и изкуствено вежлив,
и питаш ме,ах,питаш ме
"разстроено"
защо ли аз не съм щастлив.
И после аз поглеждам те
със поглед истински,лъчист
и давам ти едничкото,
що притежавам -
един житейски принцип чист.
Не,не е закон със алинеи сто,
а краткословен кодекс
на това как да си личност
във днешното човешко общество.
Тук вече крайно се объркваш,
нервите ти не издържат,гневен ставаш
и..най-накрая се побъркваш.
Започваш да крещиш,
да плачеш,
във пристъп нервен да ръмжиш.
Рояк обиди върху мен да сипеш,
кат' лешояд около мен кръжиш.
А колкото до мен -
на мен ми става леко на душата,
и в миг разсейва се съмнението мое,
и истерията ми,и тъгата.
И най-накрая падаш изморен,
от своя собствен гняв си покосен.
И дишаш тежко и със още нервен глас
ме питаш аз защо се смея,
гледаш ме със злоба и захлас.
И аз накрая проговарям,
с душа спокойна вече,
със спокоен глас.
Не искам вече напрежението
да те измъчва
и с щастие бушуващо в сърце,
прегръщам те аз
страшно силно
със двете си измъчени ръце.
И с прости думи,
които винаги ще помниш,
прошепвам:
"Браво,моето дете".
И недоумението веднага
аз прекъсвам,продължавам с
други думи две:
"Не се гневи,че смея ти се на гнева,
но туй е нещо,що те прави личност
и отличава те от слабата тълпа."
И ето,озарява ме надеждата отново
и мисля си,че правилно си
ме разбрал,че грима и маската
отдавна ти си закопал.
Аз знам,че вече
ти не си един самотен мим,
а личност си със силна воля
и дух железен,несломим.
Посветено на всички мимове на
човешкото общество,с пожеланието
да се научат да крещят мнението си
и да свалят грозната маска на отчаянието,
суетата и лицемерието...
20.02.2009г.
Стига,
казах стига!
Изтрий го,
изтрий проклетия
си грим..
Аз повече не искам,
не искам да те гледам-
един престорен и самотен мим.
Стоя сега и гледам
полуопразнения лист..
а после теб поглеждам,
а после своята душа и
осъзнавам,че..съм просто
песимист..
И търся я,
красивата надежда,
ала в главата ми
върти се мъчна мисъл,
която все до отчаяние ме свежда.
А после ти усмихваш се престорено,
поглеждаш ме със поглед
мазен и изкуствено вежлив,
и питаш ме,ах,питаш ме
"разстроено"
защо ли аз не съм щастлив.
И после аз поглеждам те
със поглед истински,лъчист
и давам ти едничкото,
що притежавам -
един житейски принцип чист.
Не,не е закон със алинеи сто,
а краткословен кодекс
на това как да си личност
във днешното човешко общество.
Тук вече крайно се объркваш,
нервите ти не издържат,гневен ставаш
и..най-накрая се побъркваш.
Започваш да крещиш,
да плачеш,
във пристъп нервен да ръмжиш.
Рояк обиди върху мен да сипеш,
кат' лешояд около мен кръжиш.
А колкото до мен -
на мен ми става леко на душата,
и в миг разсейва се съмнението мое,
и истерията ми,и тъгата.
И най-накрая падаш изморен,
от своя собствен гняв си покосен.
И дишаш тежко и със още нервен глас
ме питаш аз защо се смея,
гледаш ме със злоба и захлас.
И аз накрая проговарям,
с душа спокойна вече,
със спокоен глас.
Не искам вече напрежението
да те измъчва
и с щастие бушуващо в сърце,
прегръщам те аз
страшно силно
със двете си измъчени ръце.
И с прости думи,
които винаги ще помниш,
прошепвам:
"Браво,моето дете".
И недоумението веднага
аз прекъсвам,продължавам с
други думи две:
"Не се гневи,че смея ти се на гнева,
но туй е нещо,що те прави личност
и отличава те от слабата тълпа."
И ето,озарява ме надеждата отново
и мисля си,че правилно си
ме разбрал,че грима и маската
отдавна ти си закопал.
Аз знам,че вече
ти не си един самотен мим,
а личност си със силна воля
и дух железен,несломим.
Посветено на всички мимове на
човешкото общество,с пожеланието
да се научат да крещят мнението си
и да свалят грозната маска на отчаянието,
суетата и лицемерието...
20.02.2009г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар