Когато свободата ти отнеме някой,
ти ставаш като птица с' счупено крило,
ридание безмълвно се излива,
и сякаш чак от Ада идва то.
'А туй пък що?',ще се зачуди някой
и в миг ще почна аз речта-
Че свободата не е просто дума,
а,май-най-ценното в света.
И примерите в купища
излишни са сега,
разказвам в кратко
мъничка историйка,
що сладко да ти проясни ума.
История за утрото,
в което птичка пее,
там някъде,във близкия клонак
и слънцето лежерно грее,
забравило изчезналия мрак.
И някой там е
в стаята си малка,
седи на стол със крива облегалка,
чете поезия,мечтае,сътворява пак
а някъде във дъното на джоба му
спокойно смачкан е петак.
'Само петак?!',
ще ме прекъсне верния слушател
и в плен на прагматичен мрак,
ще се изсмее най-цинично,
и повече ще ме накара да разкажа
за тоз нехранимайко и глупак.
'Нехранимайко и глупак?',
ще му отвърна тихо
и с ведри думи и усмивка на уста,
аз рязко ще попаря дързостта му,
ще му посоча,че греши в това:
'Докато тук стоим,
заточени във делничната суета,
и ти умуваш
'Какво,за Бога,значи свобода?',
е някъде далече странния герой,
улисан пак във бурни мисли,
идеи силни и мечти безброй..
Да,точно-онзи-
нехранимайкото,голям глупак,
е някъде далеч от тривиалното
и стиснал във ръка петак,
безстрашно взрян във неизвестното,
купува си билет за влак.
И тук в очите на слушателя
безмълвно появява се сълза
и ясна мисъл просиява във ума му-
май веч разбрал е що е свобода..
И утре ако ти разхождаш се,
по улицата пуста из града
и чуеш тия звънки стихове,
'Когато свободата ти отнеме някой,
ти ставаш като птица с' счупено крило..'
о,знай,че,
развълнувано приветства някой свободата си-
в света най-светлото добро.
