Ежедневно

Сред истерично смешните картини

на това сиротно време

вървя едва,с глава тежаща –

мрак някъде във нея дреме.

Абсурдно захаросани лица

с пейзажи криви пак се сливат

и тъпкат побеснели пътя,

не знаят накъде отиват.

И съществува само Днес,

За Утре... никой не помисли.

Живеем в' време утопично,

удавено във плоски смисли.        

А..кървавите ми следи,…

тях никой,май,

не ще попие,

затъвам плавно във

калта

и скоро тя

ще ме затрие.