Тихи крясъци

             В мухъл и сиво

Със вчера нарисувани очи,

наивно взирах се в света,

мечтаех за абсурдни хоризонти,

бленуващи една мечта.

Но черно-уродливи клони,

във пълната със кал гора

очите ми със яд издраха

и аз прогледнах във кръвта.

Днес в лепкав зной от студ треперя,

ослушвам се във тишина.

и спомени от странно вчера

отекват в моята глава.

Устата ми се пълни с пепел

и аз не мога  да крещя

за тази вчерашна химера,

която рухна във прахта.