Kind of a friendship ode.

I hope you know when sky is dark

when stars sleep hidden in a lonely park

when world has fallen down for you..

oh,when that's not a bad dream,but it's true..

you know my little someone,

where you can find me..

and in a moment i'll run for you..

and be sure,wherever you are,i'll find you

i'll come in (the) dark,

and stay with you..

both hidden in the lonely park.

no lights,no brighter stories from the past,

just you and me together..

and that special silence..

that won't forever last...

cause when i see you smile i'll run again..

but when you need me,be sure,i'll be near,

i'll come to take your sadness

and your fear..

remember me,you know,

for you i'll make all special things i can,

i'll follow you wherever (you) wanna go..

Моето малко парченце душа

Спомням си моето тихо местенце..

И сякаш някъде далеч,

обвито в мъгла,

пред мен го плавно рисува ума.

И всичко е същото..

Пропито с история,

мирише на мухъл,

но носи душа,

и мрак се преплита

във него с' смеха..

И пази историите

на малките хора

с големи мечти,

със празни джобове,

но с пълни души.

И в душевната зима,

настанала вред,

струи топлина там,

отеква сонет..

И нежна мелодия

тихо в нощта,

звъни там китара,

твори красота..

Красиво е.

Но аз съм далеч,

изчезва отново споменът мой,

наситен и с плач,

и с усмивки безброй..

И ето ме тук.

Отронвам отново малка сълза

защото знам,че далеч е,

моето място,

далеч върху купа

със вехти неща.

9.07.2010г.

*посветено на моето малко,

специално,мизерно местенце,

което ме прави щастлива.

Ода за графитеното човече


Звън след звън,
причина нямам
да изляза навън.
Прекалено сиво има в моята душа,
уморен съм твърде да вярвам в красота.
Времето отдавна ме притиска
и бляна мой за слънчев лъч
разкъсва и потиска.
Тук съм,а няма ме вече,
за сладък смях са
спомените мои далече.
И чувам пак:
'Върви,върви,върви,
на малките неща
не се поддавай ти.
Блянове,приятни планове
и сладостни мечти-
о,заблудени,аз искам резултати,
а не на мисълта ти илюзорни красоти!'
А аз съм там,
стоя и гледам ужасено.
И някак тъмно е и тъжно е
в сърцето мъничко,самотно и смутено.
И виждам се - ужасно съм далече.
Отдавна изтрил от паметта си
светлото начало,
аз съм ужасно,мрачно и безжизнено,
едно безлично,графитено човече..
Но изведнъж..ми става топло,
проблясва някъде сияйна светлина,
а аз съм вече нещо ново и пробудено
и чувствам се красиво някакси,
отново вярвам в песента!

09.01.2010г.

Посветено на красивите и силни неща,
които умеят да връщат усмивката..

Илюзия за изящество


И нежни звуци аз отново чувам,
но не искам аз да знам,
отде нашепват ми,не искам да умувам.
И тайно в себе си разбирам истина една,
красива истина,рисувана от песента..
Не искам да съм скитник
из реалността,
избирам да остана тук,
обичам нежността,наслада чувствам тук,
на прага съм на вечността..
И чувствам тайна сила,нещо,
каращо ме да мълча,
една мелодия,симфония за красота..
И нещо идеално има в нея-
няма грешни тонове,
ни жалки недоразумения
и сякаш нея свирят ангели
с неземни,майсторски умения..
И нежно аз очи затварям,
на фантазията
прекрасна своя проговарям.
И посягам аз към нея,
усилия полагам да я задържа
и ето,веч я няма,
пада,изпарява се като дъжда.
И в горчива мъка отварям аз очи,
събуждам се от нея,
ах,страшно е,ужасно ми горчи.
Оглеждам се наоколо
и мигом осъзнавам аз това -
били са само сън
мелодията нежна,
изяществото,вечността,
а аз съм тук,
ах,страшно е,но тук съм,
обратно във реалността..

27.05.2009г.

Ода за калния


Казвам ти,това е история славна,
никой не ще я накара да стане забравна..
И сигурно сега прехвърляш
някой бляскав крал,кралица със
неземна красота
и разни бляскави предмети
разхождат ти се из ума.
Но,не,този път май не позна,
не е туй приказка,
що смайва тук наивната тълпа,
а ода за негодника-пияница,
потънал някъде дълбоко във калта.
Почуда,смях,наивни чувства
в миг един изпитваш,
за мъничко подробности
около мен се ти допитваш..
И тук започвам,
и няма страх,
и няма колебание..
начало слагам аз на одата,
на тая за човешкото страдание..
Безимен пияница,негодник един,
героя е в случая-нито крал
или вълшебен лампен джин..
Едно нищожество,
срам бил за изтупаното,
снобско множество..
Разбираш ли,един негодник,
който само дреха на гърба си имал,
и всеки се срамувал да му стане сродник..
Защо?..ами,защото..
той имал дързостта да плюе обществото..
показвал не благоприличие,а сочел злото.
Да,тъй било,отлично ме разбра..
За него граница не съществувала,
крещял,осмивал,сочил
с всичка сила глупостта..
И всички подминавали го
с някакво презрение,
сякаш някакви цинизми той изреждал,
а не свободното човешко мнение..
Не..за тях значим му бил вида-
пиян негодник,скитащ надълбоко във калта..
Веднъж край него минал лъскав сноб,
на обществото смешно и изкуствено
един невзрачен,жалък роб..
И с подигравка дръзко изкрещял:
"Хей,недоразумение природно,
на чудовище,ти,същество подобно.
Върви ръси морални ценности
във кръчмата..
на твоята най-вярна сродница,
на дъба дъщеря му-бъчвата.
Недей на булеварда всявай смут,
не занимавай нас,висшите,
с абсурдния диспут.
Върви си,другаде търкаляй се в калта,
не занимавай с глупости заетата тълпа.
Ти май останал си съвсем
без лично уважение,
та продължаваш във калта нелепото сражение."
Кратко мълчание,а после дързък смях,
прозвънна мигом от устата на
нашия кален "монах"..
а после спокойни думи
от тая същата уста
зазвънтяха надалеч в огромната тълпа:
"Слушай,снобско псе,
аз избора направил съм си вече-
по-добре във калта,ала свободен,
а не безгласно жалко човече.
И мислиш ти,че аз съм мръсно,
бедно,нескопосано създание,
ала жестоко лъжеш се,
свободен още съм,
и всичко,що си мисля-казвам,
не знам дали ми го признаваш,
но не във теб наистина е тя,
УСМИВКАТА ОСТАВА МОЕ ПРИТЕЖАНИЕ!"

26.05.2009г.

Посветено на малките,бляскави сноби
(или иначе казано - на обществото малките,безгласни роби)

Twinkle,twinkle little star..
Или едно малко напомняне,че всеки е специален


Поглед,пълен със презрение,
и ето тук,сега,
изпълва се душата с унижение.
Защото един е,явно,
тоя,който заслужава уважение,
И гледат те с поглед лукав,
и интонацията подсказва
тяхното дразнение..
Защо..защото днес не си звездата,
не си тоя,който пленява тълпата,
знам..днес май ти не си велик..
и аз не съм - ние просто зрители сме
на великия му звезден миг..
В душите ни няма завист,нито омраза,
няма ги тия грозни твари,
рожби на душевната проказа..
Ала странно е..и мъничко
досадно - не искаш да
си в обществото псе досадно.
Не,хиперболите са забравени,
а чувството е истински такова,
като че ли в душата има
капка силна отрова...
Защото сякаш погледите,
привидно любезни,
те изпиват
и чувстваш се ненужен,
личността ти полека
неусетно изтриват..
Не,ти не си Блестящия,
а просто малко човече,
изпълвано от малки щастия.*
Ала това не дава правото
на никое човешко множество
да те сочи като някакво нищожество.
Но,моля,запомни това,
дори някъде да мислят,
че си просто част от цялата тълпа,
ще има място,на което
винаги ще те ценят,
за тях ти винаги ще си най-ярката звезда..

*радости

21.04.09г.

Билет за кино

Сред купа вехтории,
някъде в старата ми
тетрадка по математика,
или,знам ли, май изпадна
от записките по граматика,
намерих малка част
от миналото свое..
нещо,що все още
предизвиква тръпка, то е.
Един билет за кино бе това,
навяващ бурни спомени за младостта.
Докоснах го и сякаш порази ме гръм,
в главата си дочух особен звън..
И сякаш беше вчера,
пред мен разкри се
старата картина..
Вървеше групичката ни
сред души стотина.
Помня го,сякаш бе вчера-
театъра,а после въртележката,
разходка из музея на
находките от изминала ера..
О,ярък спомен е останал от тогава-
закачките,шегите,
несдържана младежка врява.
Тогава беше ярък,слънчев ден,
в живота мой бе миг благословен.
Спомням си го ясно -
изпитите вече бяха минали,
горещите емоции и вълнения от тях-
забравени и поотминали.
И беше време за мотаене -
за радост и за сладост,
не за мъка и роптаене.
След слънчевия,светъл ден,
време бе за филм необикновен.
Сюжета смътно спомням си,
не мога туй да скрия,
спомням си само,
че не бе скучна помия.
Беше..той беше..за мечтатели,
за нови тръпки,сила за борба,
победа на ума,доброто,
за духове силни и млади откриватели.
И тогава всеки от нас просто..
замълча,обзе го силата на младостта.
И всеки свои планове започна да крои,
за пътешествия,постижения,
врагове,приятели добри.
Накрая филмът просто..свърши,
и всички разделихме
се с неясни приказки
и никой мисълта си не довърши.
И сякаш туй бе края..
и ето,ето,че безкрайност няма рая.
Така бе,всеки пътя си пое,
мечтата всеки на ръце си взе.
И тръгна всеки нея да осъществи,
обзет в мечти за радост и щастливи дни.
И някак неусетно си отиде младостта,
и няма я веч волността,безгрижността,
нерядко някъде граничеща със лудостта.
И тъй сега стоя,
подреждайки таванската си стая,
и думи аз не мога да намеря,
откъде-не зная.
И в сладки спомени
за младост,волност и латино,
трепереща стоя и в тихи,нежни сълзи
аз стискам стария билет за кино...

15.03.2009г.