Щрихи от  мрачно вчера.

И свил ръце

във тесните простори,

пропити с мрак

ужасно задушлив,

седя скован

и дишам учестено ,

а във гръдта ми се заражда вик.

В ума ми се разхожда сянка,

И лепкавите щрихи от графит,

подритва  трескаво и истерично..

аз вече съм почти убит.

А ярките искрици от тъга,

припламват в погледа безжизнен,отегчен,

безсилието  вече надделява,

и влачи моя труп ужасно уморен.

Но
"Не - крещя-
аз няма да си тръгна!
        Оставам
и за
       Следващия ден!"